чешмата, а селото празнуваше като че да беше Сурваки. Свещеникът, който бяха
двата си крака в него и изчезна в гората толкова бързо, колкото се беше появил.
Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
Важно е човек да вярва в мечтите си въпреки трудния живот, който живее. Те са тези, които носят надеждата за по-добър свят.
Сложи си ръката на гръбнака ми, да затопли мястото, после започна леко да ме масажира, много приятен, макар и кратък, масаж ми направи – поотпусна ми иии.
Така, невероятните произведения на Елин Пелин завинаги остават в сърцата и паметта на хората. Неговите творби са ценен принос за българската литература.
Промени размера Аа Аа Аа Аа Аа Сподели Вземи линк
болест. Саня още се забраждаше в черно, докато Демия мислеше за венчило, макар да
Втората жена със която го правих, бе Учителката по биология / химия, на нея си показвахме чурките със още един луд (като мен) съученик, със въпроса дали ще порастнат достатъчно? Тя бе най-харизматичната и секси учителка и я сваляха както учители така и ученици. А моят подход явно и хареса и затова прояви интерес към мен макар и след време! Двамата със моя съученик останхме след часовете Разкази за Саня със питене към нея, дали чурките ни ще порастнат достатъчно, но аз си я свалях отдавна, правех и комплименти че ТЯ БЕ идеалът ми за жена, че харесвам възрастни и зрели като нея, подарявах и цветя без повод и разни дребни неща. Признах и че я сънувам всяка вечер гола и мастурбирам за нея, а когато си показахме чурките с моят луд съученик и подарих роза и пожелах да я видя гола.
- Оня безхаберник (Митко) взе пикапа и сега само в каруцата може да натоварим тия неща и да ги изкараме нагоре.
Живели някога старец и старица. Имали си дъщеря и малък син. – Дъще, дъще! – казала майката. – Ние отиваме по работа, ще донесем плат, ще ти ушием рокля, ще купим кърпички; Бъди умна, пази брат си, не излизай от двора.
Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:
Той бил такъв лентяй, че можел да спи цял ден. В това време покрай него пропълзял бръмбарът Уйлям. – У-ух, това е легло! Каква прелест! Пропълзял на […]
А може би все пак са верни родни картинки от онова време, поръсени с хумор.